Сън имах /посветено/
Сън сънувах – беше ме гушнал,
сърцето тупкаше нейде в корема..
и в лилаво светът бе избухнал,
а аз се разлиствах - как хризантема…
Телата ни (в невъзможна дъга)
слели се - сякаш сетили Края….
Нежно преляхме Мълчана тъга
…И хвърлихме зара в безкрая….
Сън сънувах – до мен си приседнал,
отмяташ косата ми с жадни ръце....
А тракаше Зарът (далече побегнал)
и нямаше начин…до мен да се спре...
Сън имах …….
А ти?...Ти не сънуваш.
Рене
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
