Сън сънувах – беше ме гушнал,
сърцето тупкаше нейде в корема..
и в лилаво светът бе избухнал,
а аз се разлиствах - как хризантема…
Телата ни (в невъзможна дъга)
слели се - сякаш сетили Края….
Нежно преляхме Мълчана тъга
…И хвърлихме зара в безкрая….
Сън сънувах – до мен си приседнал,
отмяташ косата ми с жадни ръце....
А тракаше Зарът (далече побегнал)
и нямаше начин…до мен да се спре...
Сън имах …….
А ти?...Ти не сънуваш.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
