Кротко морна, приютена
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.
Че от късни нощни доби,
чак до утринни зори,
момък мил, левент безспорен,
кръшна ù снага мори.
Гали вежди-гайтанлии,
а в ресниците със плам,
месечинкови фонтани
заблещукваха без срам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse