Сън ли бе
Кротко морна, приютена
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.
Че от късни нощни доби,
чак до утринни зори,
момък мил, левент безспорен,
кръшна ù снага мори.
Гали вежди-гайтанлии,
а в ресниците със плам,
месечинкови фонтани
заблещукваха без срам.
Плитки-водопад разплита,
вдъхва мускус, аромат,
а в очите, без да пита,
пали зарева от страст.
Кротка, морна, приютена
във прегръдка, след нега,
пита, малко притеснена,
сън ли бе или мечта?!
© Таня Мезева All rights reserved.
