8 nov 2011, 19:17

Сън ли е...

  Poesía » Civil
1.1K 0 6

                    

                           Сън ли е, или действителност?

 

 

Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат.


Дали това пък не е Божие предзнаменование
за дни щастливи, отдавна чакани от всички нас,
или е просто поредното измамно голо обещание,
приближавайки ни сигурно към сетния ни час?

Не бяха шлемове големи на президента социален,
не бяха чудни царски обещания за „осемстотин дни”,
сега ни убеждават твърдо в опита потенциален
на новите управници, скалъпили бюджета без пари.

 

А във Парламента, вместо само да творят закони,

избраниците ни се смеят или плюят шумно ката ден

и всичко си тече по старите изпитани канони,

дори и изборите минаха по начин „най-почтен”!

Какво ли ни очаква в близките години и мандати,
дали наистина изсъхналите пънове ще разцъфтят,
или пък самите ние ще се превърнеме в примати,
в роботи крачещи, където богоизбраните ни поведат?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • sani-ti (Таня Иванова)
    Не мога да не се съглася, особено с последното изричение.
  • Винаги казвам, че хората не се променят и навсякъде са едни и същи! Просто едни живеят добре, други по-добре, а болшинството - зле! Ние сме научени да мрънкаме и да чакаме някой да ни "оправи"! Някои хора НЕ РАЗБРАХА, че нашият живот, е в нашите ръце...
  • sani-ti,
    права си, но по вековен навик като роботи чакаме да ни се каже "какво и как".
    А когато някой започне да върши нещо в наша полза, вместо да го подкрепим, ние го оплюваме.
    Благодаря за посещението
  • Щом и Бог не знае, значи, няма какво да чакаме, а да се спасяваме! Или да променим нещо, първо навярно в себе си...
    Привет, Петър!
  • voda,
    За съжаление, дори и Бог не знае.
    Остава ни само да чакаме ...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...