Nov 8, 2011, 7:17 PM

Сън ли е...

  Poetry » Civic
1.1K 0 6

                    

                           Сън ли е, или действителност?

 

 

Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат.


Дали това пък не е Божие предзнаменование
за дни щастливи, отдавна чакани от всички нас,
или е просто поредното измамно голо обещание,
приближавайки ни сигурно към сетния ни час?

Не бяха шлемове големи на президента социален,
не бяха чудни царски обещания за „осемстотин дни”,
сега ни убеждават твърдо в опита потенциален
на новите управници, скалъпили бюджета без пари.

 

А във Парламента, вместо само да творят закони,

избраниците ни се смеят или плюят шумно ката ден

и всичко си тече по старите изпитани канони,

дори и изборите минаха по начин „най-почтен”!

Какво ли ни очаква в близките години и мандати,
дали наистина изсъхналите пънове ще разцъфтят,
или пък самите ние ще се превърнеме в примати,
в роботи крачещи, където богоизбраните ни поведат?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • sani-ti (Таня Иванова)
    Не мога да не се съглася, особено с последното изричение.
  • Винаги казвам, че хората не се променят и навсякъде са едни и същи! Просто едни живеят добре, други по-добре, а болшинството - зле! Ние сме научени да мрънкаме и да чакаме някой да ни "оправи"! Някои хора НЕ РАЗБРАХА, че нашият живот, е в нашите ръце...
  • sani-ti,
    права си, но по вековен навик като роботи чакаме да ни се каже "какво и как".
    А когато някой започне да върши нещо в наша полза, вместо да го подкрепим, ние го оплюваме.
    Благодаря за посещението
  • Щом и Бог не знае, значи, няма какво да чакаме, а да се спасяваме! Или да променим нещо, първо навярно в себе си...
    Привет, Петър!
  • voda,
    За съжаление, дори и Бог не знае.
    Остава ни само да чакаме ...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...