8.11.2011 г., 19:17

Сън ли е...

1.1K 0 6

                    

                           Сън ли е, или действителност?

 

 

Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат.


Дали това пък не е Божие предзнаменование
за дни щастливи, отдавна чакани от всички нас,
или е просто поредното измамно голо обещание,
приближавайки ни сигурно към сетния ни час?

Не бяха шлемове големи на президента социален,
не бяха чудни царски обещания за „осемстотин дни”,
сега ни убеждават твърдо в опита потенциален
на новите управници, скалъпили бюджета без пари.

 

А във Парламента, вместо само да творят закони,

избраниците ни се смеят или плюят шумно ката ден

и всичко си тече по старите изпитани канони,

дори и изборите минаха по начин „най-почтен”!

Какво ли ни очаква в близките години и мандати,
дали наистина изсъхналите пънове ще разцъфтят,
или пък самите ние ще се превърнеме в примати,
в роботи крачещи, където богоизбраните ни поведат?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • sani-ti (Таня Иванова)
    Не мога да не се съглася, особено с последното изричение.
  • Винаги казвам, че хората не се променят и навсякъде са едни и същи! Просто едни живеят добре, други по-добре, а болшинството - зле! Ние сме научени да мрънкаме и да чакаме някой да ни "оправи"! Някои хора НЕ РАЗБРАХА, че нашият живот, е в нашите ръце...
  • sani-ti,
    права си, но по вековен навик като роботи чакаме да ни се каже "какво и как".
    А когато някой започне да върши нещо в наша полза, вместо да го подкрепим, ние го оплюваме.
    Благодаря за посещението
  • Щом и Бог не знае, значи, няма какво да чакаме, а да се спасяваме! Или да променим нещо, първо навярно в себе си...
    Привет, Петър!
  • voda,
    За съжаление, дори и Бог не знае.
    Остава ни само да чакаме ...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...