20 mar 2014, 14:13

Сън на пролет 

  Poesía » Versos blancos
715 0 1

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...

В съня ми сме аз
и всичко което бях някога
отдавна,
 преди светът да ми даде форма.

Лъхав аромат
на детство,
на гора,
на попови лъжички в локва,
на всепоглъщаща папрат
и безкрайност
ме изтриват от картата
на човешката реалност
 и ме отвличат,
защото им принадлежа.

Пролет е.
Пиршество на оцелелите.

© Яв Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??