Сън на пролет
Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога
отдавна,
преди светът да ми даде форма.
Лъхав аромат
на детство,
на гора,
на попови лъжички в локва,
на всепоглъщаща папрат
и безкрайност
ме изтриват от картата
на човешката реалност
и ме отвличат,
защото им принадлежа.
Пролет е.
Пиршество на оцелелите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яв Енчева Todos los derechos reservados
