Сън на пролет

20 мар. 2014 г., 14:13

Поэзия » Белые стихи

686 0 1

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...

В съня ми сме аз
и всичко което бях някога
отдавна,
преди светът да ми даде форма.

Лъхав аромат
на детство,
на гора,
на попови лъжички в локва,
на всепоглъщаща папрат
и безкрайност
ме изтриват от картата
на човешката реалност
и ме отвличат,
защото им принадлежа.

Пролет е.
Пиршество на оцелелите.

Сън на пролет

Свързани произведения

Комментарии

Предложения