20.03.2014 г., 14:13 ч.

Сън на пролет 

  Поезия » Бели стихове
645 0 1

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...

В съня ми сме аз
и всичко което бях някога
отдавна,
 преди светът да ми даде форма.

Лъхав аромат
на детство,
на гора,
на попови лъжички в локва,
на всепоглъщаща папрат
и безкрайност
ме изтриват от картата
на човешката реалност
 и ме отвличат,
защото им принадлежа.

Пролет е.
Пиршество на оцелелите.

© Яв Енчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??