Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога
отдавна,
преди светът да ми даде форма.
Лъхав аромат
на детство,
на гора,
на попови лъжички в локва,
на всепоглъщаща папрат
и безкрайност
ме изтриват от картата
на човешката реалност
и ме отвличат,
защото им принадлежа.
Пролет е.
Пиршество на оцелелите.
© Яв Енчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
