vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
19 ago 2023, 13:48

Сън наяве 

  Poesía
445 16 9

Бе странно лято - птиците умряха

забравили внезапно да летят...

Ръцете си докоснати държахме

и сякаш с тях направихме си плет.

 

Поглеждахме към слънцето с надежда,

ала съсирваше се в ужас бързо то.

С монокъл най-невидимото го разглеждаше

за кръвния си данък пак дошло.

 

Ти беше тъй невинно млада

във кръглата монета на деня.

В ези застанала - за мен награда,

но аз калъча минал, спрях в тура.

 

Объркаха се всичките посоки.

Прегърнах те и с тебе полетях,

помислил, че издигам те високо,

но се събудихме в мъгла от грях...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кой твърди, че е грешно да обичаш? Сама по себе си обичта е красива и за мен тя ни спасява от реалността.
    Мечтай, Младене!
  • Да, толкова е лесно в летежа на възвишената любов да се изгубим в мъглата на греха...
    Поздравления за мъдрия, вълнуващ стих, Младене!
  • Завладяваща образност! Прекрасен емоционален стих! Поздравления!
  • Всеки стих те грабва и носи от небето до земята, от Слънцето до битието, от невинността до игра на зарове.... Поздравления!
  • На всяко вдишване издишваш впечатляваща поезия! Възхитена съм от стиховете ти, Младене!
  • Младене,Приятелю!!!
  • Впечатли ме финалът -
    "Объркаха се всичките посоки.
    Прегърнах те и с тебе полетях,
    помислил, че издигам те високо,
    но се събудихме в мъгла от грях..."
    Полет в мъгла от грях!
    Поздравления!
  • Поезия си, Младене!
    Радвам се, че те има!🍀🍀🍀
  • да ......, добър, но лош, лош, но добър ...
    *****
Propuestas
: ??:??