19 авг. 2023 г., 13:48

Сън наяве 

  Поэзия
601 16 9
Бе странно лято - птиците умряха
забравили внезапно да летят...
Ръцете си докоснати държахме
и сякаш с тях направихме си плет.
Поглеждахме към слънцето с надежда,
ала съсирваше се в ужас бързо то.
С монокъл най-невидимото го разглеждаше
за кръвния си данък пак дошло.
Ти беше тъй невинно млада
във кръглата монета на деня.
В ези застанала - за мен награда,
но аз калъча минал, спрях в тура. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??