Сън се ражда в сърцето на мрака
Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата,
споделена със вятър среднощен,
той я носи безгрижно в душата
като своя надежда все още.
Сипе се навред във тишината,
сякаш някаква древна магия,
прах сребрист от копнеж на луната,
който в шепите свои ще скрия.
Ще прикътам във пазви горещи
на стаената нощ сред върбите
своите спомени, мисли и срещи
като птици, дошли от мечтите.
Ще загърна с коси самотата -
сякаш сянка във нощ тъмнолика
и ще тръгна нататък, нататък,
дето шепот на бъдно ме вика.
Ще потърся във мрака утеха
и щурци във тревите смълчани,
ще загърна във призрачна дреха
мойте чувства, от теб неразбрани.
Живка Юрукова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Юрукова Todos los derechos reservados
