Сън се ражда в сърцето на мрака
Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата,
споделена със вятър среднощен,
той я носи безгрижно в душата
като своя надежда все още.
Сипе се навред във тишината,
сякаш някаква древна магия,
прах сребрист от копнеж на луната,
който в шепите свои ще скрия.
Ще прикътам във пазви горещи
на стаената нощ сред върбите
своите спомени, мисли и срещи
като птици, дошли от мечтите.
Ще загърна с коси самотата -
сякаш сянка във нощ тъмнолика
и ще тръгна нататък, нататък,
дето шепот на бъдно ме вика.
Ще потърся във мрака утеха
и щурци във тревите смълчани,
ще загърна във призрачна дреха
мойте чувства, от теб неразбрани.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
