Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата,
споделена със вятър среднощен,
той я носи безгрижно в душата
като своя надежда все още.
Сипе се навред във тишината,
сякаш някаква древна магия,
прах сребрист от копнеж на луната,
който в шепите свои ще скрия. ...