29 jul 2025, 9:44

Сън сънувах

  Poesía
166 0 0

Сън сънувах, от наяве бе по-истински  дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.

 

 – Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви
се захласват сто щурчета... Някой невидим върви.
Буди всяка нощна птичка метеорен огнен дъжд,
а съдбата е добричка. Ще се сбъднат изведнъж

 

рой желания с магия. Вярваше ми... До сега.
Книгата ли? Остави я! Знанието е тъга.
Тръгвай! Всички спят, а в мрака думички за обич скрих,
любовта ти будна чака полунощния ти стих.

 

Знай от мен – не са напразни ни копнежи, ни мечти.
Дързостта ми ли те дразни? Вече съмва се. Почти.
Тихо вятърът се кръсти: – Луди! Цяла нощ са вън.
И изнизва се на пръсти младостта от моя сън...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...