Jul 29, 2025, 9:44 AM

Сън сънувах

  Poetry
163 0 0

Сън сънувах, от наяве бе по-истински  дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.

 

 – Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви
се захласват сто щурчета... Някой невидим върви.
Буди всяка нощна птичка метеорен огнен дъжд,
а съдбата е добричка. Ще се сбъднат изведнъж

 

рой желания с магия. Вярваше ми... До сега.
Книгата ли? Остави я! Знанието е тъга.
Тръгвай! Всички спят, а в мрака думички за обич скрих,
любовта ти будна чака полунощния ти стих.

 

Знай от мен – не са напразни ни копнежи, ни мечти.
Дързостта ми ли те дразни? Вече съмва се. Почти.
Тихо вятърът се кръсти: – Луди! Цяла нощ са вън.
И изнизва се на пръсти младостта от моя сън...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...