29.07.2025 г., 9:44

Сън сънувах

164 0 0

Сън сънувах, от наяве бе по-истински  дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.

 

 – Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви
се захласват сто щурчета... Някой невидим върви.
Буди всяка нощна птичка метеорен огнен дъжд,
а съдбата е добричка. Ще се сбъднат изведнъж

 

рой желания с магия. Вярваше ми... До сега.
Книгата ли? Остави я! Знанието е тъга.
Тръгвай! Всички спят, а в мрака думички за обич скрих,
любовта ти будна чака полунощния ти стих.

 

Знай от мен – не са напразни ни копнежи, ни мечти.
Дързостта ми ли те дразни? Вече съмва се. Почти.
Тихо вятърът се кръсти: – Луди! Цяла нощ са вън.
И изнизва се на пръсти младостта от моя сън...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...