26 jul 2015, 12:13

Сън в леглото с тебе

530 0 4

Горещо е. И задух - страшен.

Не трепва даже и листо.

Жарава тегне в пътя прашен.

Изгарям на едно место.

 

Горещо е, като в пустиня.

Жадуват устните вода.

А там в далечината синя

личи миражната следа.

 

Устата напреко се пука.

Дъхът изгаря, като в пещ.

И някаква пустинна скука

отравя въздуха със леш.

 

Умирам за вода и вятър.

Привижда ми се хладна нощ.

И, като в сцена от театър,

кошмара става твърде лош.

 

И тялото ми се разшава...

Събуждам се, облян във пот.

А ти до мене - под чаршафа,

показваш сочния си плод.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и коктейл от предварително охладени - сочни плодове /праскова, кайсия и ябълка/, спрайт, бяло вино, лимон нарязан на кръгчета и няколко бучки лед...!!!
  • Благодаря Ви, Момичета, за коментара и за оценката!
    Много съм радостен, че харесвате написаното!
    Желая ви прохладна лятна вечер!
  • !
  • Много сполучливо и впечатляващо предадено, Никола!Само не мога да си
    обясня от сезонните температури ли са горещините или от сочния плод?
    Много ми хареса. Независимо от темата - майстор си!Поздрав и моите аплодисменти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...