СЪН В НИЧИЯ ЗЕМЯ

Луната в сън пиянски разлюля

небесните подплашени кошути.

Косачите из мокрите поля

потънаха във хладните ѝ скути.

Изчезваха сред сенките мъже,

в дъха – зелен и сладък, на люцерна.

Разръшкани в Геената с ръжен,

по доба слизат духове неверни.

Очите им искрят като на смок,

стаил се в сянката на мокра стомна,

и в мрака – като единак пред скок,

да глътне всяка живинка готов е.

На смърт ухае този сенокос,

със черно пребрадени са жените.

Във вира сянка плъзна среброкос

настръхнал бяс, останал без обител.

И в нечията ничия земя

хоро от уморени сенки вие,

нахлува край плетищата в съня,

от който няма начин да се скрия.