СЪН В НИЧИЯ ЗЕМЯ
Луната в сън пиянски разлюля
небесните подплашени кошути.
Косачите из мокрите поля
потънаха във хладните ѝ скути.
Изчезваха сред сенките мъже,
в дъха – зелен и сладък, на люцерна.
Разръшкани в Геената с ръжен,
по доба слизат духове неверни.
Очите им искрят като на смок,
стаил се в сянката на мокра стомна,
и в мрака – като единак пред скок,
да глътне всяка живинка готов е.
На смърт ухае този сенокос,
със черно пребрадени са жените.
Във вира сянка плъзна среброкос
настръхнал бяс, останал без обител.
И в нечията ничия земя
хоро от уморени сенки вие,
нахлува край плетищата в съня,
от който няма начин да се скрия.
© Валентина Йотова Все права защищены