21 may 2006, 11:12

Сън във съня ми

  Poesía
993 0 5
  • Сън във съня ми тихо дойде,
    бяла пътека на път ме зове.
    Трепетно, нежно ръката ми взе,
    болката моя леко отне.
    Сън за съня ми проговори:
    нарисува ми светли повели,
    как се извайва от обич мечта,
    после сбъдване ми пожела.
    Безименни дири посочи ми,
    аз да им дам имена,
    със моите блянове в песни
    да ги обкича и позова.
    Първата диря нарекох с дъха си
    и на сърцето със пулса,
    втората със мисълта си
    и на усмивката блясъка.
    Назовах ги живот и надежда
    и тогава в едно те се сляха,
    аз не знаех къде ме извежда,
    но нозете ми пътя поеха.
    Този път все вървя във съня,
    няма сълзи и няма тъга.
    Бяла пътека и бяла мечта -
    сбъдната обич от песента.
     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Бисерче!
    Бели сбъднати мечти ти пожелавам!
  • ...






    "Понякога съм бяла и добра.."
    "..тогава искам сън да подаря на всекиго..."
    ПРЕКРАСЕН Е СТИХА ТИ !
  • Благодаря ви,
    Ромина,Златка,Силва,Димитър,Христо!
    Нещо за да се сбъдне първо трябва да изникне в съня ни или в съзнанието ни,трабва да му дадем име и да повярваме!
    Аз съм наивен човек и вярвам във всичко,затова ми се сбъдват сънищата!
    Имам молитва ,която мълвя и зная,че ще се сбъдне!
    Пожелавам ви сбъдване на вашите мечти,само им дайте имена!
  • Красиво!!!!!браво Джейни!!!
  • Браво Джейни, много хубаво си го написала. Все по бели пътеки да вървиш..

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...