21 may 2013, 10:08

Сън за ада 

  Poesía » Filosófica
2209 0 30

Търкулна се луната - меден грош -

и клекна като куче зад баира.

Тъмата - гъста, да я режеш с нож!

Ни път, ни дом се в тази нощ намира.

 

И аз се лутам - скитник обосял,

пълзя по урви и пищя в трънаци,

прегазвам преспи и се давя в кал,

и черни мисли влача на рояци...

 

О, няма ли да свърши тази нощ?

Не ми ли стигат мъките човешки,

че демони разтварят черна паст

и пак ме хвърлят в грехове и грешки?...

..........................................................

 

Отвън се смее цъфнало дръвче

и щъркел трака в близките ливади.

Политам на невидими криле

и съмва... Боже, пак сънувах ада!

 

 

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??