Сън за ада
Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял,
пълзя по урви и пищя в трънаци,
прегазвам преспи и се давя в кал,
и черни мисли влача на рояци...
О, няма ли да свърши тази нощ?
Не ми ли стигат мъките човешки,
че демони разтварят черна паст
и пак ме хвърлят в грехове и грешки?...
..........................................................
Отвън се смее цъфнало дръвче
и щъркел трака в близките ливади.
Политам на невидими криле
и съмва... Боже, пак сънувах ада!
© Кети Рашева All rights reserved.
