Сън за Огоста
В сън сънувах моето селце
полегнало на завет до Огоста.
Отново бях под родното небе,
при агънцата тръгнали по моста.
В сън за него гóрко плаках,
очите си с реката пак измих.
Приседнах под върбата, чаках
в мен да се роди прощален стих.
Станах тъжен облак и летях
подгонен от сурови ветрове.
Над родната ми стряха спрях...
... безгласен, безутешен все валях.
И този сън за моята Огоста
в сърцето си навеки аз прибрах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
