Сън за Огоста
В сън сънувах моето селце
полегнало на завет до Огоста.
Отново бях под родното небе,
при агънцата тръгнали по моста.
В сън за него гóрко плаках,
очите си с реката пак измих.
Приседнах под върбата, чаках
в мен да се роди прощален стих.
Станах тъжен облак и летях
подгонен от сурови ветрове.
Над родната ми стряха спрях...
... безгласен, безутешен все валях.
И този сън за моята Огоста
в сърцето си навеки аз прибрах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
