Eipril (Хари Спасов)
1386 5710
28.07.2018 г., 0:15 ч.  

Сън за Огоста 

  Поезия » Строги форми, Друга
425 1 8

                 В сън сънувах моето селце

                 полегнало на завет до Огоста.

                 Отново бях под родното небе,

                 при агънцата тръгнали по моста.

 

                 В сън за него гóрко плаках,

                 очите си с реката пак измих.

                 Приседнах под върбата, чаках

                 в мен да се роди прощален стих.

 

                 Станах тъжен облак и летях

                 подгонен от сурови ветрове.

                 Над родната ми стряха спрях...

 

                 ... безгласен, безутешен все валях.

                 И този сън за моята Огоста

                 в сърцето си навеки аз прибрах.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??