Тъканта на сънищата, ранно
покриваща телата ни (завесно),
отми се със изгряващото Слънце.
„Довиждане”. (Удобно за размяна.)
Да отлетиш изглежда някак... лесно.
За мен бе удоволствие.
И тъжност.
Дали ръце си стиснахме - не помня,
но помня, че трепереха, когато
виждах хоризонтът как те стига.
Частица. Сянка. Бях. И нищо повече.
Останала с надеждата в ръката, ...