6 mar 2009, 21:37

Сънища

  Poesía » Otra
876 0 6

Сънища

 

Тази нощ отново сънувах,

сън бе, но беше като мечта,

всичко бе толкова истинско,

не усещах, че всъщност спя.

 

Животът ми бе толкова хубав,

не бяха се случили ужасните неща

и чувствах се някак глупав,

сякаш не съм живял досега.

 

Но тогава се събудих

в същата тази стая,

бързо се опомних

и започнах да ридая.

 

Всичко, което си върнах в съня,

изчезна като утринна мъгла.

Преживях всичко сякаш отначало.

Не, отказвам да заспя отново!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Виктория! От следващите ми стихове смятам ще видиеш, че вече добих нужния кураж и отново се вълнувам от същото което вълнува всички, най-вече младите
  • От сълзи обаче полза няма, те нямат силата да върнат загубеното и да поправят непоправимото.Знам, че звучи брутално, но животът продължава, ти трябва да се изправиш на крака и въпреки болката която ще носиш в сърцето си винаги, трябва да продължиш напред и да се научиш да живееш в сегашно време, не в минало!Намери кураж и продължавай, пожелавам ти сила и смелост.
    И пиши, пиши-щом това е твоят отдушник.
  • направи го да струва
    и стига си ревал
    нема сми

    Поздрави!

    П.П. 70- годишните жени освен за внучето си за друго нема да ревнат ... вервай ми ...
  • Мерси за коментара Както и предполагах изобщо не става ясно за какво говоря тук! Ще пробвам със следващото стихотворение и ако и от там не ти стане нищо ясно ще оставя тази тема
    ПС: ще ти подскажа, защото явно е трудно Има неща за които всеки би могъл да реве, независимо дали е жена на 70 или мъж на 20 и когато се събудя след сън в който сякаш нищо не се е случило, в един момент все едно ужасното събитие се случва отново... Е, тогава плача както плачех в първите три месеца след него Дано си схванал нещо
    А стиха не струва нищо като такъв и според мен
  • гола вода е тоя стих а си на 20 ... мъж
    нямаше и да коментирам ама едно нещо ме издразни прекалено

    :

    бързо се опомних
    и започнах да ридая.

    да приемем че си искал да кажеш - видях се колко съм зле и ми се прирева ...

    обаче ... когато човек се - опомня ... спира да реве ... поне според мен

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...