6 mar 2009, 21:37

Сънища

  Poesía » Otra
875 0 6

Сънища

 

Тази нощ отново сънувах,

сън бе, но беше като мечта,

всичко бе толкова истинско,

не усещах, че всъщност спя.

 

Животът ми бе толкова хубав,

не бяха се случили ужасните неща

и чувствах се някак глупав,

сякаш не съм живял досега.

 

Но тогава се събудих

в същата тази стая,

бързо се опомних

и започнах да ридая.

 

Всичко, което си върнах в съня,

изчезна като утринна мъгла.

Преживях всичко сякаш отначало.

Не, отказвам да заспя отново!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Виктория! От следващите ми стихове смятам ще видиеш, че вече добих нужния кураж и отново се вълнувам от същото което вълнува всички, най-вече младите
  • От сълзи обаче полза няма, те нямат силата да върнат загубеното и да поправят непоправимото.Знам, че звучи брутално, но животът продължава, ти трябва да се изправиш на крака и въпреки болката която ще носиш в сърцето си винаги, трябва да продължиш напред и да се научиш да живееш в сегашно време, не в минало!Намери кураж и продължавай, пожелавам ти сила и смелост.
    И пиши, пиши-щом това е твоят отдушник.
  • направи го да струва
    и стига си ревал
    нема сми

    Поздрави!

    П.П. 70- годишните жени освен за внучето си за друго нема да ревнат ... вервай ми ...
  • Мерси за коментара Както и предполагах изобщо не става ясно за какво говоря тук! Ще пробвам със следващото стихотворение и ако и от там не ти стане нищо ясно ще оставя тази тема
    ПС: ще ти подскажа, защото явно е трудно Има неща за които всеки би могъл да реве, независимо дали е жена на 70 или мъж на 20 и когато се събудя след сън в който сякаш нищо не се е случило, в един момент все едно ужасното събитие се случва отново... Е, тогава плача както плачех в първите три месеца след него Дано си схванал нещо
    А стиха не струва нищо като такъв и според мен
  • гола вода е тоя стих а си на 20 ... мъж
    нямаше и да коментирам ама едно нещо ме издразни прекалено

    :

    бързо се опомних
    и започнах да ридая.

    да приемем че си искал да кажеш - видях се колко съм зле и ми се прирева ...

    обаче ... когато човек се - опомня ... спира да реве ... поне според мен

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....