6.03.2009 г., 21:37

Сънища

873 0 6

Сънища

 

Тази нощ отново сънувах,

сън бе, но беше като мечта,

всичко бе толкова истинско,

не усещах, че всъщност спя.

 

Животът ми бе толкова хубав,

не бяха се случили ужасните неща

и чувствах се някак глупав,

сякаш не съм живял досега.

 

Но тогава се събудих

в същата тази стая,

бързо се опомних

и започнах да ридая.

 

Всичко, което си върнах в съня,

изчезна като утринна мъгла.

Преживях всичко сякаш отначало.

Не, отказвам да заспя отново!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Виктория! От следващите ми стихове смятам ще видиеш, че вече добих нужния кураж и отново се вълнувам от същото което вълнува всички, най-вече младите
  • От сълзи обаче полза няма, те нямат силата да върнат загубеното и да поправят непоправимото.Знам, че звучи брутално, но животът продължава, ти трябва да се изправиш на крака и въпреки болката която ще носиш в сърцето си винаги, трябва да продължиш напред и да се научиш да живееш в сегашно време, не в минало!Намери кураж и продължавай, пожелавам ти сила и смелост.
    И пиши, пиши-щом това е твоят отдушник.
  • направи го да струва
    и стига си ревал
    нема сми

    Поздрави!

    П.П. 70- годишните жени освен за внучето си за друго нема да ревнат ... вервай ми ...
  • Мерси за коментара Както и предполагах изобщо не става ясно за какво говоря тук! Ще пробвам със следващото стихотворение и ако и от там не ти стане нищо ясно ще оставя тази тема
    ПС: ще ти подскажа, защото явно е трудно Има неща за които всеки би могъл да реве, независимо дали е жена на 70 или мъж на 20 и когато се събудя след сън в който сякаш нищо не се е случило, в един момент все едно ужасното събитие се случва отново... Е, тогава плача както плачех в първите три месеца след него Дано си схванал нещо
    А стиха не струва нищо като такъв и според мен
  • гола вода е тоя стих а си на 20 ... мъж
    нямаше и да коментирам ама едно нещо ме издразни прекалено

    :

    бързо се опомних
    и започнах да ридая.

    да приемем че си искал да кажеш - видях се колко съм зле и ми се прирева ...

    обаче ... когато човек се - опомня ... спира да реве ... поне според мен

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...