Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова.
Аз сънувам орлици над празни гнезда,
Окото на Рила и кръст над Родопите,
и морните жеги в мойта родна земя.
Аз съм дъх на върбата, превита в печал,
конски тропот по мръсен паваж и мазут,
миризмата на гарите с писък прощален,
и усмивка от сняг в декемврийския студ, ...