26 dic 2023, 8:32

Сънища

  Poesía » Otra
611 3 0

Ден и нощ, заспивам и се будя,

а в съня ми - падаща звезда

оставя диря в мене светла.

А дали е ангел? Все се чудя.

 

Идва бързо, бързо си отива,

едва за миг я зървам всеки път,

искрата й запалва мойта гръд,

а понякога дори се спира.

 

Лебед бял понякога долита

и към мене нежен взор отправя.

Всяко дело искам да оставя,

душа ми в него веч да скита.

 

Ярко слънце в очи му грее,

както въглен тлее в мойта гръд

и яростно изгаря всяка плът,

а сърце ми нежна песен пее.

 

Не искам да се будя щом заспя,

в страх минава целият ми ден,

че следващият сън ще е студен,

но с надежда чакам вечерта.

 

А ако настъпи нощ, когато

звездата ме подмине в съня,

от рай ще се превърне в блато,

а мъката не ще я понеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...