26 дек. 2023 г., 08:32

Сънища

635 3 0

Ден и нощ, заспивам и се будя,

а в съня ми - падаща звезда

оставя диря в мене светла.

А дали е ангел? Все се чудя.

 

Идва бързо, бързо си отива,

едва за миг я зървам всеки път,

искрата й запалва мойта гръд,

а понякога дори се спира.

 

Лебед бял понякога долита

и към мене нежен взор отправя.

Всяко дело искам да оставя,

душа ми в него веч да скита.

 

Ярко слънце в очи му грее,

както въглен тлее в мойта гръд

и яростно изгаря всяка плът,

а сърце ми нежна песен пее.

 

Не искам да се будя щом заспя,

в страх минава целият ми ден,

че следващият сън ще е студен,

но с надежда чакам вечерта.

 

А ако настъпи нощ, когато

звездата ме подмине в съня,

от рай ще се превърне в блато,

а мъката не ще я понеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...