19 nov 2024, 0:09

Сънища в лилаво 

  Poesía
29 0 0

Сутрин се събуждам уморена от сънища

за по-добър свят и хора – човеци,

за чист въздух и градини в лилаво,

пълни с усмивки и влюбени погледи...

Не искам да ставам от леглото,

навън е студено и сиво,

калта ще залепне по обувките ми,

трябва да преглъщам лица намръщени,

груби думи и безразличие към живите.

Пак затварям очи, но сънища няма,

време е да тръгвам за работа...

© Росица Димитрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??