19 нояб. 2024 г., 00:09

Сънища в лилаво 

  Поэзия
27 0 0

Сутрин се събуждам уморена от сънища

за по-добър свят и хора – човеци,

за чист въздух и градини в лилаво,

пълни с усмивки и влюбени погледи...

Не искам да ставам от леглото,

навън е студено и сиво,

калта ще залепне по обувките ми,

трябва да преглъщам лица намръщени,

груби думи и безразличие към живите.

Пак затварям очи, но сънища няма,

време е да тръгвам за работа...

© Росица Димитрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??