Сънища в лилаво
Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото,
навън е студено и сиво,
калта ще залепне по обувките ми,
трябва да преглъщам лица намръщени,
груби думи и безразличие към живите.
Пак затварям очи, но сънища няма,
време е да тръгвам за работа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димитрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
