Сънища в лилаво

Сутрин се събуждам уморена от сънища

за по-добър свят и хора – човеци,

за чист въздух и градини в лилаво,

пълни с усмивки и влюбени погледи...

Не искам да ставам от леглото,

навън е студено и сиво,

калта ще залепне по обувките ми,

трябва да преглъщам лица намръщени,

груби думи и безразличие към живите.

Пак затварям очи, но сънища няма,

време е да тръгвам за работа...