Безсрамен сън
в безкрайна нощ.
Мрак отвън,
в ръката нож.
Тя гледа мен –
безплътен сал
на егоизма в плен,
за егото живял.
И пада нож –
последен миг.
За врага лош
отчаян тик.
Изстрадан дъх –
безкраен стон.
Излиза дух
и аз съм нов.
Далеч от свят –
безсмислен път.
Освободена душа
от житейски съд.
Щастлив път
към нея лети,
Далеч от мен
с греещи очи.
В безсрамен сън,
в съдбовна нощ,
извади ме навън
бляскав нож.
© Winston Smith Todos los derechos reservados