Apr 14, 2011, 12:02 AM

Сънна терапия

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Безсрамен сън

в безкрайна нощ.

Мрак отвън,

в ръката нож.

 

Тя гледа мен –

безплътен сал

на егоизма в плен,

за егото живял.

 

И пада нож –

последен миг.

За врага лош

отчаян тик.

 

Изстрадан дъх –

безкраен стон.

Излиза дух

и аз съм нов.

 

Далеч от свят –

безсмислен път.

Освободена душа

от житейски съд.

 

Щастлив път

към нея лети,

Далеч от мен

с греещи очи.

 

В безсрамен сън,

в съдбовна нощ,

извади ме навън

бляскав нож.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Winston Smith All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...