14.04.2011 г., 0:02

Сънна терапия

1.1K 0 0

Безсрамен сън

в безкрайна нощ.

Мрак отвън,

в ръката нож.

 

Тя гледа мен –

безплътен сал

на егоизма в плен,

за егото живял.

 

И пада нож –

последен миг.

За врага лош

отчаян тик.

 

Изстрадан дъх –

безкраен стон.

Излиза дух

и аз съм нов.

 

Далеч от свят –

безсмислен път.

Освободена душа

от житейски съд.

 

Щастлив път

към нея лети,

Далеч от мен

с греещи очи.

 

В безсрамен сън,

в съдбовна нощ,

извади ме навън

бляскав нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Winston Smith Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...