14.04.2011 г., 0:02

Сънна терапия

1.1K 0 0

Безсрамен сън

в безкрайна нощ.

Мрак отвън,

в ръката нож.

 

Тя гледа мен –

безплътен сал

на егоизма в плен,

за егото живял.

 

И пада нож –

последен миг.

За врага лош

отчаян тик.

 

Изстрадан дъх –

безкраен стон.

Излиза дух

и аз съм нов.

 

Далеч от свят –

безсмислен път.

Освободена душа

от житейски съд.

 

Щастлив път

към нея лети,

Далеч от мен

с греещи очи.

 

В безсрамен сън,

в съдбовна нощ,

извади ме навън

бляскав нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Winston Smith Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...