genado (Winston Smith)
16 8
14.04.2011 г., 0:02 ч.

Сънна терапия 

  Поезия » Любовна
765 0 0

Безсрамен сън

в безкрайна нощ.

Мрак отвън,

в ръката нож.

 

Тя гледа мен –

безплътен сал

на егоизма в плен,

за егото живял.

 

И пада нож –

последен миг.

За врага лош

отчаян тик.

 

Изстрадан дъх –

безкраен стон.

Излиза дух

и аз съм нов.

 

Далеч от свят –

безсмислен път.

Освободена душа

от житейски съд.

 

Щастлив път

към нея лети,

Далеч от мен

с греещи очи.

 

В безсрамен сън,

в съдбовна нощ,

извади ме навън

бляскав нож.

© Winston Smith Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??