5 jul 2008, 16:14

Сънно

  Poesía » Otra
1K 0 2
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш,
ще литнеш като в люлка над кошмар
и в разказа ще бъдеш двете точки,
въвеждащи разсипващ коментар.
Напомняш си, че има още много,
което да си струва, че грешиш
в опита да съдиш другите,
че можеш да си тук и без да спиш.
А прагът си седи притихнал в сянката
на твоите крила от стар копнеж.
Нима е недостатъчно проклятието
и в сънното си бягство да се спреш,
че нужно е и хъсът ти да бяга
от спомена, че някога веднъж
иззидал си от сълзи прага,
а миналото сложил си за страж.
Да, ето те на стъпката след прага,
усмихваш се, защото си навън,
комично е, защото си избягал,
макар че си наясно, че е сън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...