5 июл. 2008 г., 16:14

Сънно

996 0 2
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш,
ще литнеш като в люлка над кошмар
и в разказа ще бъдеш двете точки,
въвеждащи разсипващ коментар.
Напомняш си, че има още много,
което да си струва, че грешиш
в опита да съдиш другите,
че можеш да си тук и без да спиш.
А прагът си седи притихнал в сянката
на твоите крила от стар копнеж.
Нима е недостатъчно проклятието
и в сънното си бягство да се спреш,
че нужно е и хъсът ти да бяга
от спомена, че някога веднъж
иззидал си от сълзи прага,
а миналото сложил си за страж.
Да, ето те на стъпката след прага,
усмихваш се, защото си навън,
комично е, защото си избягал,
макар че си наясно, че е сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...