5 июл. 2008 г., 16:14

Сънно

1K 0 2
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш,
ще литнеш като в люлка над кошмар
и в разказа ще бъдеш двете точки,
въвеждащи разсипващ коментар.
Напомняш си, че има още много,
което да си струва, че грешиш
в опита да съдиш другите,
че можеш да си тук и без да спиш.
А прагът си седи притихнал в сянката
на твоите крила от стар копнеж.
Нима е недостатъчно проклятието
и в сънното си бягство да се спреш,
че нужно е и хъсът ти да бяга
от спомена, че някога веднъж
иззидал си от сълзи прага,
а миналото сложил си за страж.
Да, ето те на стъпката след прага,
усмихваш се, защото си навън,
комично е, защото си избягал,
макар че си наясно, че е сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...