5.07.2008 г., 16:14

Сънно

995 0 2
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш,
ще литнеш като в люлка над кошмар
и в разказа ще бъдеш двете точки,
въвеждащи разсипващ коментар.
Напомняш си, че има още много,
което да си струва, че грешиш
в опита да съдиш другите,
че можеш да си тук и без да спиш.
А прагът си седи притихнал в сянката
на твоите крила от стар копнеж.
Нима е недостатъчно проклятието
и в сънното си бягство да се спреш,
че нужно е и хъсът ти да бяга
от спомена, че някога веднъж
иззидал си от сълзи прага,
а миналото сложил си за страж.
Да, ето те на стъпката след прага,
усмихваш се, защото си навън,
комично е, защото си избягал,
макар че си наясно, че е сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....