6 jun 2020, 11:45

Съновидение

1.1K 1 1

 

Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
                            
Прегърни чернотата,
стани ти Небесен,
нека в нея душата,
се отскубне, чудесно!
                           
Ти можеш да чуваш,
но глух си, самотен,
ням си, слугуваш,
сляп, неграмотен.
                            
Затворен в черупка,
черупка от кожа,
тя все те притиска,
а отвътре те гложди.
                          
Усмихна се в мрака,
спомен напукан,
непрестанно го гониш,
пред тебе ще рухне...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XV)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Цветинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...