Съновидение
Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
Прегърни чернотата,
стани ти Небесен,
нека в нея душата,
се отскубне, чудесно!
Ти можеш да чуваш,
но глух си, самотен,
ням си, слугуваш,
сляп, неграмотен.
Затворен в черупка,
черупка от кожа,
тя все те притиска,
а отвътре те гложди.
Усмихна се в мрака,
спомен напукан,
непрестанно го гониш,
пред тебе ще рухне...
Николай Цветинов (Meddle), 2009
Между Демони и Божества (XV)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Цветинов Всички права запазени
