Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
                            
Прегърни чернотата,
стани ти Небесен,
нека в нея душата,
се отскубне, чудесно!
                           
Ти можеш да чуваш,
но глух си, самотен,
ням си, слугуваш,
сляп, неграмотен.
                            
Затворен в черупка,
черупка от кожа,
тя все те притиска,
а отвътре те гложди.
                          
Усмихна се в мрака,
спомен напукан,
непрестанно го гониш,
пред тебе ще рухне...

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XV)