Съновидение
Насън очите ти открадвам
във шепи да им се порадвам.
И устните на мойте слагам,
и сякаш мед на тях полагам.
Сърцето ти с ръка изтръгвам
и с него към луната тръгвам.
И там - в небето - да узрее,
като луната то да грее.
Накрай душата ти изваждам,
с любов грижливо я подклаждам...
Те с мойта двете да политнат
и горе като цвят да никнат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
