Съновидения 4
Съни ми се, майко, странен сън.
Съни ми се, че зора зори навън.
Мойто либе - първа гиздосия -
при мен иде, млада халосия.
Сълзи лее от вакли си òчи
и с ръчица тънка към теб сочи.
Със уста - малина тъй ми дума,
че била си, мале, черна чума,
дето двама ни си разделила
и за друга мене си главила.
"Дор до Бога нека си проклета,
да умреш във мъка и несрета."
Щом на сутринта очи отворих,
ти лежеше, майко, ничком в двора.
Стигнала те клетва и прокоба
на тъжовно либе в нощна доба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
