9 may 2018, 10:10

Съновидения със светулки

  Poesía » Otra
420 0 2

Сънувах часовете нощни

как лунна светлина разкъсват.

И как със напъните мощни

парчета от деня разпръскват.

 

И нощни ветрове насреща

на дрехите хастара късат.

И тъмни фигури отсреща

се мъчат мене да разкъсат.

 

Събрал светулките във длани,

аз бързо пръснаха ги в простора.

Забравих болките от рани,

потърсих помощта на хора...

 

Прогониха часовете нощни

И върнах светлината лунна.

А във просторите разкошни

усмихната зората лумна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...