9 may 2018, 10:10

Съновидения със светулки

  Poesía » Otra
417 0 2

Сънувах часовете нощни

как лунна светлина разкъсват.

И как със напъните мощни

парчета от деня разпръскват.

 

И нощни ветрове насреща

на дрехите хастара късат.

И тъмни фигури отсреща

се мъчат мене да разкъсат.

 

Събрал светулките във длани,

аз бързо пръснаха ги в простора.

Забравих болките от рани,

потърсих помощта на хора...

 

Прогониха часовете нощни

И върнах светлината лунна.

А във просторите разкошни

усмихната зората лумна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...